България се хвърля за дузпа пред шенгенската врата
Светът сега е футбол и ето по какъв начин наподобява финалният ни взлом към Шенгенската зона преди решителното съвещание на Съвета на ЕС на 8-9 декември: България се хвърля за дузпа в наказателното поле. Там основният съдия Нидерландия, подпомагана от позиционираните настрана скептици Австрия и Швеция, би трябвало да се смили и да ни даде финален късмет пред шенгенската врата.
Вътрешният министър Иван Демерджиев и правосъдният Крум Зарков, които ще вземат участие в инфарктното съвещание, разкриха съвсем по едно и също време каква е заключителната тактика, определена от страната. " Положихме изключителни старания да залавяме мигрантите, които по някакъв метод са съумели да преодолеят отбраната на границата. Спираме такива на територията на страната и, за жалост, наши чиновници заплащат с живота си за това. Вярваме, че тези старания на България ще бъдат видени от страните членки и ще бъдат оценени по достолепие, когато се повдигне въпросът за присъединението на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство ", сподели на 28 ноември служебният министър Демерджиев.
Рано сутринта на другия ден служебният министър Крум Зарков заяви в ефира на Българска национална телевизия: " Имаме последно затруднение – позицията на Нидерландия. Вярвам, че Нидерландия ще застане на вярната позиция, тъй като няма на практика причини да се опълчи. Предприехме един насрещен и почтен метод, поставяйки всичко на масата и показвайки какво се прави. Всички произшествия на границата, в това число и трагични, би трябвало да са сигнал за европейските ни сътрудници, в това число и за Нидерландия, че България дава жертви за тяхната сигурност и че влизането в Шенген усъвършенства сигурността, а не противоположното ".
Казано на шенгенски език, българското обръщение звучи по този начин:
Ние мрем за вас, а вие не ни щете!
Всяка европейска съвест би трябвало да се разпалва против такова нечовешко отношение. Завоят от рационални към прочувствени причини е индикатор, че страната е изчерпала желанието си да се промени и разчита другите да се трансформират, с цел да я погледнат с нови очи. Проблемите с българската кандидатура не са от последния месец, откогато следим проява на самоотвержено полицейско старание за прекъсване на противозаконната миграция. От 2011 година България официално покрива техническите шенгенски критерии за участие, само че е нежелана, тъй като има страни, които не ѝ се доверяват дотам, че да си отворят вратите за достъп без гранични инспекции. Принципът в Шенген е " Един за всички, всички за един ", т.е. задоволително е единствено една страна да изпитва съмнение, за да се затворят всички за страната кандидатка. Няма значение какъв брой европейски институции са на друго мнение. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент носи отговорност за опазването на националните граници, което е задача на всяка обособена страна съгласно личната ѝ преценка за външен риск. Дори сред страните в Шенгенската зона има опция за дерогация от общото съглашение (временно връщане на граничния контрол), както стана през 2015 година поради неочаквания напор на бежанци и противозаконни мигранти, а след това и поради санитарните ограничения против пандемията от коронавирус.
България има проблем с Нидерландия не поради засилен напоследък мигрантски напън, т.е. поради краткотраен външен фактор, а поради дългогодишен вътрешен проблем, за който управляващите заобикалят да приказват. Това е
неналичието на господство на закона
Когато в страна с ширеща се корупция на високо ниво има недосегаемост на висшите корумпирани лица, както проличава от отчетите на Европейската комисия за отсъствието на " резултати ", т.е. на наказани, няма по какъв начин да се разчита, че контролната ѝ система ще пресича надеждно международната престъпност, която използва нейната територия. Трафикът на мигранти е единствено подробност от общата картина, само че и той е индикативен. Много подозрително е, че мигрантите са се засилили в последно време, с цел да оказват помощ на България да придобие страдалчески облик в навечерието на решителното съвещание за шенгенската ѝ кандидатура. За разлика от други години в този момент няма известия за скупчване на огромни групи бежанци в турските гранични зони, което би било причина за повишен мигрантски напън.
Когато откъм Турция е релативно умерено, а откъм българската страна на границата ври и кипи, може да се направи единствено един извод: нормалният мигрантски трафик среща необикновена българска реакция, с цел да му се придаде по-голяма видимост пред Европа. Само че безредните дейности и неналичието на подготовка (защото трафикът по-рано е бил пропускан безпрепятствено) са причина за трагични последствия. Щом трафикантите карат мигранти с рейсове, значи са очаквали, че няма да създадат усещане никому. Техният проблем е, че не са следили настоящата информация и са се оказали на пътя в неуместно време. Изненадата ги принуждава да се впускат в под паника бягства и да вършат зрелищни произшествия, до момента в който в други времена евентуално са спазвали всички пътни знаци.
В финален опит да си изиска дузпа,
с цел да означи лесен гол в шенгенската врата, България изпрати в Нидерландия двама министри - вътрешния Иван Демерджиев и външния Николай Милков. Преди заминаването им на 28 ноември медиите бяха шумно осведомени за тяхната задача. След това настана тишина. Там ли останаха нашите министри, върнаха ли се? Нищо не се чу. Ако имаше позитивно развиване, сигурно щяха да се обадят на всеослушание още оттова. Мълчанието им обаче също приказва доста.
Не е изключено нидерландците да са им пуснали видеозапис - нещо като политически VAR, - от който да е видно, че България си е все същата, каквато бе и през 2011 година За разлика от нея Румъния, която също е кандидатка за Шенген, се е трансформирала доста. В последния отчет на Европейска комисия за наблюдението над Румъния по Механизма за съдействие и инспекция, на 22 ноември, са изброени някои цифри, които са непостижими за родната реалност. През последната година Националното ръководство за битка с корупцията (DNA) е предало на съд 451 случая на корупция по високите етажи на властта, отнасящи се до общо 1067 обвинени. Те включват настоящи или бивши министри, депутати, сенатори или лица, заемащи висши политически или публични длъжности в местната администрация. През същия интервал съдилищата са взели решения за окончателното наказание на 564 подсъдими по каузи, заведени от DNA, и са постановили конфискация на имущество за 24 милиона евро. След окончателните правосъдни решения държавните органи са получили право да възстановят над 43 млн. евро щети по каузи, заведени от DNA.
Нищо чудно България да бъде осъдена за симулация, а дузпата да я бият румънците.
Вътрешният министър Иван Демерджиев и правосъдният Крум Зарков, които ще вземат участие в инфарктното съвещание, разкриха съвсем по едно и също време каква е заключителната тактика, определена от страната. " Положихме изключителни старания да залавяме мигрантите, които по някакъв метод са съумели да преодолеят отбраната на границата. Спираме такива на територията на страната и, за жалост, наши чиновници заплащат с живота си за това. Вярваме, че тези старания на България ще бъдат видени от страните членки и ще бъдат оценени по достолепие, когато се повдигне въпросът за присъединението на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство ", сподели на 28 ноември служебният министър Демерджиев.
Рано сутринта на другия ден служебният министър Крум Зарков заяви в ефира на Българска национална телевизия: " Имаме последно затруднение – позицията на Нидерландия. Вярвам, че Нидерландия ще застане на вярната позиция, тъй като няма на практика причини да се опълчи. Предприехме един насрещен и почтен метод, поставяйки всичко на масата и показвайки какво се прави. Всички произшествия на границата, в това число и трагични, би трябвало да са сигнал за европейските ни сътрудници, в това число и за Нидерландия, че България дава жертви за тяхната сигурност и че влизането в Шенген усъвършенства сигурността, а не противоположното ".
Казано на шенгенски език, българското обръщение звучи по този начин:
Ние мрем за вас, а вие не ни щете!
Всяка европейска съвест би трябвало да се разпалва против такова нечовешко отношение. Завоят от рационални към прочувствени причини е индикатор, че страната е изчерпала желанието си да се промени и разчита другите да се трансформират, с цел да я погледнат с нови очи. Проблемите с българската кандидатура не са от последния месец, откогато следим проява на самоотвержено полицейско старание за прекъсване на противозаконната миграция. От 2011 година България официално покрива техническите шенгенски критерии за участие, само че е нежелана, тъй като има страни, които не ѝ се доверяват дотам, че да си отворят вратите за достъп без гранични инспекции. Принципът в Шенген е " Един за всички, всички за един ", т.е. задоволително е единствено една страна да изпитва съмнение, за да се затворят всички за страната кандидатка. Няма значение какъв брой европейски институции са на друго мнение. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент носи отговорност за опазването на националните граници, което е задача на всяка обособена страна съгласно личната ѝ преценка за външен риск. Дори сред страните в Шенгенската зона има опция за дерогация от общото съглашение (временно връщане на граничния контрол), както стана през 2015 година поради неочаквания напор на бежанци и противозаконни мигранти, а след това и поради санитарните ограничения против пандемията от коронавирус.
България има проблем с Нидерландия не поради засилен напоследък мигрантски напън, т.е. поради краткотраен външен фактор, а поради дългогодишен вътрешен проблем, за който управляващите заобикалят да приказват. Това е
неналичието на господство на закона
Когато в страна с ширеща се корупция на високо ниво има недосегаемост на висшите корумпирани лица, както проличава от отчетите на Европейската комисия за отсъствието на " резултати ", т.е. на наказани, няма по какъв начин да се разчита, че контролната ѝ система ще пресича надеждно международната престъпност, която използва нейната територия. Трафикът на мигранти е единствено подробност от общата картина, само че и той е индикативен. Много подозрително е, че мигрантите са се засилили в последно време, с цел да оказват помощ на България да придобие страдалчески облик в навечерието на решителното съвещание за шенгенската ѝ кандидатура. За разлика от други години в този момент няма известия за скупчване на огромни групи бежанци в турските гранични зони, което би било причина за повишен мигрантски напън.
Когато откъм Турция е релативно умерено, а откъм българската страна на границата ври и кипи, може да се направи единствено един извод: нормалният мигрантски трафик среща необикновена българска реакция, с цел да му се придаде по-голяма видимост пред Европа. Само че безредните дейности и неналичието на подготовка (защото трафикът по-рано е бил пропускан безпрепятствено) са причина за трагични последствия. Щом трафикантите карат мигранти с рейсове, значи са очаквали, че няма да създадат усещане никому. Техният проблем е, че не са следили настоящата информация и са се оказали на пътя в неуместно време. Изненадата ги принуждава да се впускат в под паника бягства и да вършат зрелищни произшествия, до момента в който в други времена евентуално са спазвали всички пътни знаци.
В финален опит да си изиска дузпа,
с цел да означи лесен гол в шенгенската врата, България изпрати в Нидерландия двама министри - вътрешния Иван Демерджиев и външния Николай Милков. Преди заминаването им на 28 ноември медиите бяха шумно осведомени за тяхната задача. След това настана тишина. Там ли останаха нашите министри, върнаха ли се? Нищо не се чу. Ако имаше позитивно развиване, сигурно щяха да се обадят на всеослушание още оттова. Мълчанието им обаче също приказва доста.
Не е изключено нидерландците да са им пуснали видеозапис - нещо като политически VAR, - от който да е видно, че България си е все същата, каквато бе и през 2011 година За разлика от нея Румъния, която също е кандидатка за Шенген, се е трансформирала доста. В последния отчет на Европейска комисия за наблюдението над Румъния по Механизма за съдействие и инспекция, на 22 ноември, са изброени някои цифри, които са непостижими за родната реалност. През последната година Националното ръководство за битка с корупцията (DNA) е предало на съд 451 случая на корупция по високите етажи на властта, отнасящи се до общо 1067 обвинени. Те включват настоящи или бивши министри, депутати, сенатори или лица, заемащи висши политически или публични длъжности в местната администрация. През същия интервал съдилищата са взели решения за окончателното наказание на 564 подсъдими по каузи, заведени от DNA, и са постановили конфискация на имущество за 24 милиона евро. След окончателните правосъдни решения държавните органи са получили право да възстановят над 43 млн. евро щети по каузи, заведени от DNA.
Нищо чудно България да бъде осъдена за симулация, а дузпата да я бият румънците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ